Наличието на бифидобактерии в червата се приема като знак за балансирана чревна микрофлора, има значение за предпазването от много заболявания и за поддържане на добро здраве.
Когато бифидобактериите и лактобацилите, които са другите полезни бактерии за здравето, са в оптимални количества, те би трябвало да съставляват около 1/3 от бактериалната микрофлора в червата.
Няколко часа след раждането стомашно-чревният тракт на човека се заселва със специфични бактерии, от които най-многобройни са полезните за здравето бифидобактерии. Установявайки се в червата, те създават състояние на равновесие между полезните за здравето и потенциално болестотворните бактерии.
При деца, които се хранят с кърма, бифидобактериите съставляват 95% от общата чревна микрофлора, докато при възрастните те намаляват до 25% от общата микрофлора. В напреднала възраст бифидобактериите почти изчезват и на тяхно място се заселват потенциално болестотворни бактерии.
Лактобацилите и бифидобактериите играят ключова роля във всички аспекти на имунния отговор, като помагат на организма да устоява на инфекциите и създават в червата условия, в които броят на болестотворните бактерии намалява. Пробиотичните бактерии играят ролята на стражи и контролират броя на другите бактерии в червата. Потенциално болестотворни бактерии в червата са салмонела, шигела, клостридия, златистия стафилокок, кампилобактер, ешерихия коли, клебсиела и гъбичката кандида. Те имат различен потенциал да предизвикват заболявания и се съдържат в малки количества. Въпреки това, ако балансът на чревната флора се наруши, те могат да се размножат и да увредят здравето.
Възможно е здравословните ефекти на бифидобактериите и лактобацилите да се дължат на потискане на болестотворните бактерии, стимулиране на имунните функции, намаляване на газообразуването в червата, което води до подуване на корема, подобрено смилане/усвояване на важни хранителни вещества и синтез на витамини.
Бифидобактериите произвеждат вещества от групата на бактериоцините, които действат срещу бактерии като клостридия, ешерихия коли, листерия, шигела, салмонела. Подобно на лактобацилите, бифидобактериите произвеждат силни киселини - оцетна и млечна киселина. Тези киселини понижават рН на червата и така намаляват нивата на амоняк в кръвта, а това облекчава дейността на черния дроб. Друг, по-важен ефект на оцетната и млечната киселина, е потискането на растежа на множество потенциално болестотворни бактерии.
Бифидобактериите произвеждат витамини, основно от група В, като биотин, тиамин, рибофлавин, ниацин, пиридоксин, цианкобаламин и фолиева киселина. Освен това те произвеждат някои ензими като лактаза-галактозидаза, които подобряват непоносимостта към лактоза и съответно усвояването на млечни продукти.
За да улеснят запазването на баланса на чревната флора, учените търсят различни начини, за да увеличат броя на полезните за здравето бактерии в червата. Има все повече доказателства, че лактобацилите и бифидобактериите успешно изпълняват ролята си на пробиотици. когато са добавени към храна и най-вече към млечнокисели продукти.
За да изпълнят ролята си на пробиотици, бифидобактериите трябва да стигнат до дебелото черво живи и в достатъчно количество. Това означава, че трябва да оцелеят през горните отдели на стомашно-чревния тракт, а именно стомаха и червата, където условията са неблагоприятни за всякакъв вид бактерии. Освен това, ако става дума за пробиотици, които са в състава на хранителен продукт, какъвто е случаят с млечнокиселите продукти, е важно достатъчно количество живи бактерии в продукта да оцелеят до последния ден от срока на годност.
Оцеляването на бифидобактериите и въобще на пробиотичните бактерии се улеснява в случаите, в които се комбинират с т.нар. пребиотици. Това са захари (въглехидрати), които не се усвояват от горните отдели на стомашно-чревния тракт, а попадат несмлени в дебелото черво, където служат за храна на пробиотичните бактерии. Пример за такива захари са повечето фибри. Ако даден млечнокисел продукт съдържа както пробиотични бактерии, така и пребиотици (напр. фибри), той попада в категорията на симбиотиците.
Разнообразието на бифидобактерии е голямо. Затова те се делят на отделни видове, напр. B. аdolescentis, B. bifidum, B. infantis, B. longum и B. animalis. От своя страна всеки отделен вид се дели на множество щамове, напр. B. animalis ssp. lactis.DN 173-010 е един от многото щамове от вида B. animalis. Ако трябва да използваме сравнение от реалния живот, то голямата група на пробиотичните бактерии са еквивалентът на един град, в който род Бифидобактериум би бил еквивалентът на един квартал, в който улици са отделните видове бактерии – напр. B. аdolescentis, B. bifidum, B. infantis, а щамовете са сградите с различни номера. С други думи, в аналогията с града „B. animalis ssp. lactis.DN 173-010” е номер на сграда, намираща се на улица „B. animalis“ в квартала „Бифидобактериум“ на града „Пробиотик“. И така, както сградите на една улица в един квартал не са напълно еднакви, така и различните щамове на дадена бактерия се различават помежду си. Някои от тях оцеляват по-успешно в стомашно-чревния тракт и по-дълго в млечнокиселите продукти и имат по-изразен ефект върху здравето, отколкото други, колкото и близки да изглеждат по своето име.
Т.е. съществуват щамове бифидобактерии, за които можем със сигурност да твърдим, че имат пробиотичен ефект, и други, за които можем само да предполагаме. Необходими са голям брой клинични проучвания, за да се докаже, че даден щам има благоприятен ефект върху здравето.
Обикновено различните производители на млечнокисели продукти използват различни щамове на лактобацили и бифидобактерии в производството на своите продукти – някои с по-добри качества, а други - с по-слабо изразен пробиотичен ефект.
