Данон Рисърч, глобалната общност на „Данон“ за проучвания и развитие (R&D), обединяваща 1200 сътрудници, си постави за цел да предостави директен достъп до всички публикации, касаещи клиничните изследвания, проведени през последните 20 години и проучващи ефекта на двата основни свежи млечни продукти на „Данон“: Активиа и Актимел.
Актимел и Активиа: над 40 публикации върху клиничните изследвания
Пуснат за първи път на пазара през 1994 г. в Белгия и продаван в момента в 53 страни по света, Актимел е обект на 26 публикации, основани на клинични изследвания. Той е един от най-добре описаните хранителни продукти на научната сцена. Излязла на пазара през 1987 г. във Франция, Активиа има 17 публикации, основани на клинични изследвания, и се продава в 71 страни по света.
Всички тези публикации са част от научните досиета, на които се базират здравните твърдения, използвани от тези две търговски марки.
Клинични изследвания: изследвания, които се провеждат с хора, с цел да покажат въздействието на даден продукт върху здравето
Данон Рисърч провежда всички клинични изследвания с независими експерти. Нивото на научни доказателства за всички тези изследвания, провеждани от „Данон“, е същото както при изследванията, които се провеждат от фармацевтичните фирми. Въпреки това те се различават от фармацевтичните изследвания по един основен критерий - изследванията на „Данон“ се провеждат основно с хора в добро здраве и целят да демонстрират благотворните ефекти на продуктите върху физиологичните функции на организма или върху предпазването от рискови фактори. Изследванията са съобразени с изискванията за Добра клинична практика (GCP) - международен научен и етичен стандарт за качество на дизайна, изпълнението, регистрацията, документацията и архивирането на изследванията, провеждани с хора. Всички изследвания на Данон са рандомизирани, контролирани и проведени по модела „двойно сляпо проучване“.
Когато се провежда клинично изследване, резултатите се обявяват публично: под форма на презентации по време на световнопризнати научни конгреси и като публикации в научни списания.
Процесът на публикуване в научни списания може да отнеме месеци и подборът на статиите е много строг.
Закваските на „Данон“ - ексклузивни щамове, избрани сред стотици други
Особеностите на всеки щам са уникални - два щама от един и същи вид не могат да имат еднакво действие. Съобразявайки се с този факт, Данон Рисърч отделя значителни средства за изследвания в тази насока.
Като се започне с поддържането на ексклузивна колекция от 4000 щама от млечни бактерии и такива, изолирани от зеленчуци, работата на изследователския екип включва дефинирането на тези щамове от молекулярна гледна точка, тяхното характеризиране, идентифицирането на тези с най-обещаващ потенциал по отношение на здравето и след това влагането на подбраните с тези методи бактерии в конкретен продукт, както и валидирането на здравните ползи и подсигуряването на производство в индустриални мащаби.
По време на работа научните екипи на „Данон“ използват най-модерните методи в геномиката и роботиката. Освен това те развиват високо ниво на сътрудничество с Вашингтонския университет (САЩ), Института „Пастьор“, Университета във Вагенинген (Холандия), Института „Лоусън“ (Канада) и INRA (Франция).
Изследването на пробиотични закваски - стогодишна наука, която въпреки това все още прохожда
Руският учен Иля Мечников (Нобелов лауреат за медицина през 1908 г.) е първият учен, който започва да се интересува от благотворното действие на млечните закваски върху здравето. Той дори вярва, че те имат директна връзка с дълголетието. В края на ХІХ в. той работи върху идеите си в Института „Пастьор“ в Париж и е първият, който прилага научен подход към изучаването на млечнокиселите закваски.
Може да се каже, че пробиотиците са обект на научни изследвания в продължение на едно столетие. Въпреки това този клон на науката бележи прогрес отскоро - през последните 9 години са публикувани над 2500 статии, на фона на 483 публикации през предходните 20 години.
Два фактора ще имат силно въздействие върху бъдещето на научните разработки в областта на пробиотиците:
- в последните няколко години се разви ново поле за изследвания: проучванията върху чревната флора (наричана още микробиота), взаимодействията й с пробиотиците и клетките на стомашно-чревния тракт (които съставляват около 70% от имунната система) и ефектът на тези взаимодействия върху човешкото здраве;
- новите технологии, напр. високоскоростни геномни инструменти, които помагат на учените да прилагат системен подход и да изучават биологичните механизми на молекулярно ниво.
Речник
Дизайн на клинично изследване – много точно описание на целите и методите, по които се провежда дадено клинично изследване.
Рандомизирано изследване – подборът на изследваните лица се прави по такъв начин, че резултатите от изследването да са максимално обективни (изследваните лица отговарят на определени изисквания и профил, но се подбират на случаен принцип).
Контролирано изследване – част от изследваните лица („изследвана група“) консумират изследвания продукт, а друга част („контролна група“) консумират друг продукт („контролен продукт“) с много сходни характеристики, но в който липсва съставката, за която се счита, че упражнява здравословен ефект. Така може обективно да се докаже, дали получените резултати се дължат изцяло на изследваната съставка или на други, външни фактори (като напр. субективна оценка на изследваните лица за наличие на здравословен ефект).
Двойно сляпо изследване – изследване, при което както изследваните лица, така и лекарите, които провеждат изследването, не знаят кои лица консумират изследвания продукт и кои – контролния. По този начин се елиминира субективният фактор както от страна на изследваните лица, така и от страна на изследващите ги учени.
Валидиране на здравните ползи – процес, при който независими научни експерти, част от международни експертни органи, дават мнение относно научните изследвания и събраните научни доказателства за здравословния ефект на определени продукти.
